За бележника:
- Дървени корици
- Релефна предна корица
- Рамка с орнаменти от фолио - със златен ефект
- Форзац с откъс за Райна Княгиня от "Записки по българските въстания"
- Възможност за персонализация с име/послание - на форзац или корица
- 85 страници | Вижте страниците
- С редове (освен за размер А4)
- Избор на размери: A6 - малък | A5 - стандартен | А4 - голям
- Точният подарък за любители на българското
- Изработен в България
- За запитвания на едро или фирмено брандиране: 0889/ 655 505 | info@antikobg.com
- Изпращаме пратки в целия ЕС (вижте подробности)
За изработката:
- Дървото, което се използва за направата на бележниците, се гравира, след което се обработва ръчно, с много внимание.
- Върху него се полагат различни пасти,които могат да бъдат както прозрачни, така и с оттенъци - не само за да придадат допълнителен цвят, но и за да поддържат, съхранят и удължат живота на дървото.
- Кориците и книжното тяло се сглобават прецизно, отново на ръка.
- След обстоен преглед, крайният продукт се опакова внимателно и се изпраща към новия си притежател.
- Всеки бележник се предлага в няколко формата: A6: 9.7 х 13.8 см / A5: 14.5 см x 19 см / А4: 21 см х 29.7 см
- Бележникът може да се персонализира допълнително - с инициали по избор върху корицата ( +3 лв.) или чрез форзац с послание ( +7 лв.)
За вдъхновението:
„Знамето, наместо да се повери да го носи официално назначеният вече байрактар, Крайчо Самоходов, дадоха го на Райка Попова, като мислеха, че с това ще да може да се произведе по-добро впечатление, от една страна, а, от друга, че трябваше да се възнагради и нейният патриотически труд. Двама въстаника не закъсняха да доведат един черен като смола кон, който туриха на разположение на младата байрактарка или по-добре българска кралица, както я прекръстиха от по-после на присмех турските ефендита. Докато тя стоеше на коня без знамето, представляваше нещо карикатурно със своето късо сукманче, но щом й подадоха разкошното знаме, отведнъж се яви в своето величие на същинска героиня.
– Да живей младата байрактарка! – извика одушевената тълпа. Няколко души държаха коня на българската кралица. Дигна се по едно време тежката процесия към т. пазарджикския път (…) След духовенството идеше Райка Попова с байряка, около която вървяха десятина души пазители на знамето с голи ножове в ръка. Близо до нея следваха певците, които присиняваха да пеят бунтовен марш, сетне щабът, въстаниците, наредени двама по двама, и тогава множеството. Бенковски вървеше отстрана, възседнал на хранен ат, който се изправяше на задните си крака.“
- из "Записки по българските въстания" на Захари Стоянов
