-->
Дора Юрукова - майстор на глицеринови сапуни

Дора Юрукова - майстор на глицеринови сапуни

23 юни 2017

Днес ще ви представим една широко скроена жена с шарен занаят - изработката на пъстри глицеринови сапуни! Запознайте се с Дора!

Дора Василева Юрукова завършва гимназията в гр. Копривщица, след което записва висшето си образование в Пловдив. Дипломира се като Магистър по химия в ПУ "Паисий Хилендарски".

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                                                                    

 

 

- Защо реши да учиш химия?

 

Много ми беше трудна химията. Записах се, защото родителите ми без да ме питат, бяха решили, че ще кандидатствам медицина. За изпита се готвех по химия и биология. По онова време в университетите искаха извънредно висок бал. Оценката ми по биология не беше добра, но за сметка на това по химия - много добра. В този случай родителите ми решиха, че ще уча химия и ще стана учителка, въпреки че не се чувствах готова за това.

 

 

 

 

 

 

Баща ми много харесваше идеята. Все пак беше учител. Казваше ми, че за учител винаги има работа. Той е агроном по образование, въпреки че душата му беше във фотографията. Беше много артистичен човек. Във вкъщи още седят камерите му. Той е по-интересен от мен... Учител, фотограф, ръководител на духовия оркестър по онова време, участваше в театрални представления.

 

 

- Как продължи животът ти след дипломирането?

 

Веднага след дипломирането, се върнах в Копривщица. Бях възпитател в Климатичния пансион. Спомените от там също са интересни. Бяхме три млади жени, а трябваше да вършим работа за десетима. Но беше хубава година. Тогава се запознах с мъжа ми.

 

След като се оженихме, отидохме да живеем в София. Явих се на много строг, издържан конкурс, одобриха ме и започнах работа в Софийския университет. Работата не беше свързана със специалността ми. Работех с чуждите студенти.

 

 

 

 

 

- Какво е да работиш с хора, чужденци?

 

Беше невероятно преживяване! Междувременно завърших едногодишен курс по френски. Това беше МНОГО интересна работа. Изключително интересна, защото ти си майка, баща, роднина, всичко за тези студенти. Помагаш им, както можеш. Създадох си големи приятелства с тези деца.

 

 

- Разкажи ни нещо за твоите любими занимания?

 

Преди години исках да направя изложбена зала в моята къща на всякакви художествени произведения. Къщата ми е закупена от дядо ми, готова, през 1914г. И досега всички живеем там. Това е истинският ми дом. Не мога да нарека жилището си в София "дом". Да, прибираме се там, храним се, но тук в Копривщица душата ти се отпуска. Много обичам Копривщица! Тук въздухът искаш да го пиеш, не само да го дишаш. Този проект въпреки, че все още не е осъществен, не е отпаднал като идея и се надявам скоро да заработи. Но тогава препятствия имаше, а аз исках да имам странично занимание, нещо, което да е интересно, затова почнах да правя глицеринови сапуни.

 

 

 

                                                                                                                       

 

 

 

- Химията ли те насочи към глицериновите сапуни? Разкажи ни как ги правиш.

 

В процеса на учене на химия не научих нищо, което да ми е практически полезно в живота. Казвала съм го и на ученик, желаещ да учи химия, бях откровена - "Няма работа след това, особено когато става въпрос за университетска химия". Заводи и производство вече няма. Но химията ми даде насоките, поне знам как и къде да си използвам съставките. Имам начин на мислене.

 

Сапуните са ми хоби. Правенето им ми доставя удоволствие. Домашните сапуни са плътни, докато сапуните, които аз правя са прозрачни, благодарение на глицеринa. Основните съставки са глицерин и зехтин - изключително полезни за кожата. С натриева основа (сода каустик) се получава осапунването. Сапун се прави на водна баня. Всеки ден правя по малко, понеже отнема доста време и за да не досажда. Причудливите форми се получават, благодарение на силиконови форми. Ако формата е твърда, се чупят, трудно излизат. Аз съм естет, не правя сапун без форма. Искам да си направя мои собствени форми. Само да измисля как!

 

Сапуните не бива да престояват във формата. Когато ги правя в Копривщица, ги изчаквам хубаво да изстинат и веднага ги опаковам, докато ако производството е в София, мога да ги оставя и за по-дълго, понеже там е по-сух въздухът и няма да се изпотят. Ароматите са естествени. Оцветяването е много трудно! Аз работя с хранителни оцветители и съм си намерила начин, или казано по друг начин - "цака", за да ми се получава. Хранителните оцветители са безопасни, няма как да се получи алергия и кожен проблем, напротив - глицериновите сапуни, моите сапуни, почистват много добре кожата, не я изсушават. Ако с тях се мият косите, се изчиства пърхот. Но като цяло са предпочитани, защото щадят кожата.

 

 

 

 

 

 

-Понеже те виждам да разхождаш кучето си, вярно ли е това, че кучето е най - добрият приятел на човека?

 

Да! Това куче е порода Чау-чау. То ми е второ. Първото, същата порода, го намерихме на улицата. Оттам нататък такава любов създадох към кучетата, че когато първото почина, хленчех на сина ми за второ и непременно исках. Сега ми е дружинка, и е много умен. По-добре сам, отколкото зле придружен. А в моя случай - винаги добре придружена с кучето.

 

 

- Ако имаш възможността да върнеш времето, би ли променила нещо?

 

Да! Нямаше да уча химия, щях да уча литература - там е моята слабост. Щях да се занимавам с научна работа. Нямаше да науча френски, а испански, понеже харесвам латино-американска литература и щях да я чета в оригинал. Любимата ми книга е Пролетно тайнство от Алеко Карпентиер.

 

 

 

ИНТЕРВЮ НА ВАЛЯ АЛЕКСИЕВА

ФОТОГРАФИЯ: ВАЛЯ АЛЕКСИЕВА

Нова луксозна серия майсотрски ножове

прочети още

Устройство и особености на календара на предците ни

прочети още

Ивелина Медникарова е председател на Училищното Настоятелство при 8мо СУЕО " А.С.Пушкин" в гр. Варна

прочети още

Интервю с Пепа Боянова, един от организаторите на събитието и член на Фондация "Малък Зограф"!

прочети още

Намираме се в Правец, на едно чудно място, до езерото, където се провежда за втори път в България Международният фестивал Udaya Live

прочети още

"Ако нещо ни въздейства, води ни до възхищение, оставя приятна мисъл, докосва ни и оставя следа - то това нещо е красиво!"

прочети още

"Ние не познаваме високата култура на нашето Средновековие, а това е времето, когато се формира нашата народност."

прочети още

Как учениците се превръщат в учители - интервю със Светлана Мухова

прочети още

"Вълната е по-лека от памука."

прочети още

"Гаранцията е валидна, докато съм жив…"

прочети още

"Oбичам да прекарвам повече от свободното си време сред природата, като я опознавам, изучавам и се опитвам да прилагам наученото."

прочети още

“Ето сега всичко се очаква от вас, Копривщене! Всичко на вас остая!”

прочети още