Проф. арх. Стефан Стамов за новата си книга "Българско архитектурно наследство"

Проф. арх. Стефан Стамов за новата си книга "Българско архитектурно наследство"

14 юли 2017

Проф. Арх. Стефан Стамов е един от най-изявените изследователи на Българското архитектурно наследство. Роден в гр.Чирпан през 1926г. и завършил висшето си образование в Строителния университет в София, той започва да се реализира като личност с писането на трудове, статии, а до днес има вече над 10 публикувани книги, които се отнасят изцяло за красотата на България, погледната от архитектурното око. След като завършва образованието си, започва работа в Министерството на културата. Професор Стамов може да се похвали с реализирани над 50 проекта, чрез които по един или друг начин е запазил и реставрирал различни Български паметници на културата.

 

 

- Кога започнахте да правите проучвания и от къде дойде Вашият интерес?

 

Желанието ми възникна още докато бях студент. Мой професор, Тодор Златев - преподавател по битова архитектура, ми казваше в началото да пиша монографии, а когато стигна до неговата възраст - да пиша трудове. Прав беше! Така и стана. Написах десетки монографии, за да стигна до този обобщаващ труд. Докато работех в Министерството на културата, станах инициатор за създаване на Институт, охраняващ паметниците на културата. Той съществува и до днес.

 

 

- Можем ли да Ви наречем архитект-писател заради многобройните Ви издадени трудове?

 

 

През 1977 г. се явих на конкурс в БАН. Спечелих го и станах старши научен сътрудник. Там работих 15 години. Възложената работа подпомогна писането ми. Точният случай е откриването на гробницата в Казанлък. Една от първите тракийски гробници, които са намерени случайно и естествено разкопани. Последва частично разрушаване на гробницата заради развалянето на атмосферата. Толкова години затворена под земята и изведнъж отваряйки я, тя започна да се разрушава. От там дойде идеята за първата ми статия. Казва се "Груби грешки" и е издадена от вестник "Народна култура". Публикувана беше с помощта на великия Николай Хайтов. Той я редактира и по този начин се съюзихме и я публикувахме от името на двама ни. Тук започна "писателската" ми дейност. Тя се препокри с другата ми професия.

 

 

- Трудно ли е в България да се реализираш като личност, какъвто сте Вие?

 

 

Винаги зависи от самия човек. Трябва да си по-амбициозен, по-трудолюбив. Дори да имаш заложена дарба, ако не се потрудиш, за да я развиеш, няма да стане нищо. Това е всеобщ факт.

 

 

- Колко време отнема да се проучи един обект, например Рилският манастир, за който сте написали книга? Кои са първоначалните Ви източници?

 

 

Първата стъпка към проучването на един обект е да разровиш цялата литература, до която имаш досег. На мен помагат мои издадени книги за архитектурата през XV-XIXвек. Но най-много информация черпя от предшественици, които са минали през България. Чуждото им мнение е важно и в голяма помощ. Необходимото време е много. То включва и достигането до желания обект. Решиш ли какъв ти е интересът, достигнал си до желаното, и резултат винаги има. Последният обект, върху който съм работил, беше в Жеравна - любимото ми място. Над 10 стари къщи, изоставени и рушащи се, бяха реставрирани и превърнати в Археологически исторически резерват. Първата ми книга е за архитектурата на Жеравна. Аз направих първото проучване на Жеравна като резерват.

 

 

- Може ли да направите съпоставка между архитектурния стил след Освобождението, през комунизма и в момента. От гледна точка на естетика и функционалност. Кой от тези периоди Ви допада най-много?

 

 

Възраждането е любимият ми период. Аз работя върху него. Много от моите книги се отнасят за Възрожденската архитектура. Това е "Златният век" за архитектурата на България. Въпреки, че тогава сме били под подтисничество. Икономически сме забогатели и сме станали по-независими от властта. Желанието е било да се изравним с богатите. Създават се контакти с Европа, от където се взимат идеи и започва строенето на по-богати къщи. Но не заимстваме. Всичко създадено е родно и българско. Срещано в Българската архитектура, по-точно в Копривщица, е "кобилицата", т.е. покривна конструкция с овална форма (както при къщата на Тодор Каблешков). Спори се, че тя и други подобни елементи са от Виена. Не е вярно. Кобилицата я има още в Средновековна България. Възраждането е чисто българско явление. Барокът е дошъл след Освобождението. Много хора тогава, пътували на Запад, са почнали да копират от нас.

 

 

-Има ли млади и талантливи кадри, които избират да останат тук?

 

 

Това е много всеизвестен въпрос. Има такива хора, но не остават тук. Условията за работа в България са много лоши. Младите хора искат повече, но аз съветвам "младите архитекти" да се борят с България и да останат, ще има работа за тях.

 

 

-Разкажете ни за Вашата най-нова книга "Българско архитектурно наследство", обособена върху селища, църкви, манастири.

 

 

Посвещавам тази книга на моите любими учители: худ. Благо Хаджитанев, проф.арх. Тодор Златев, проф. арх. Милко Бичев, проф. арх. Иван Иванчев, проф. арх. Кирил Бойчев. Те посочиха пътя на моето развитие. Благодаря! Благодаря и на моето семейство, което не спира да ме подкрепя! Книгата ми е за сериозни читатели. Тя представлява едно луксозно издание, включващо 516 страници с представени 34 селища, 224 къщи, 32 манастира и 13 антични гробници. Книгата е плод на обобщаване на знанията ми, придобити през годините. Да кажем, че ако има човек, който иска да прочете всичко написано от мен, но заради една или друга причина не може, ще навакса всички мои трудове чрез тази книга. Понеже едно време, когато работих в министерството и отговарях за Пловдив, съм наблегнал като че ли повече на него в книгата си, също така и на Велико Търново, Жеравна, Мелник, Несебър, София и пр.

 

 

                                                                                                                     

 

 

Проф. арх. Стефан Стамов не отговори кое за него е най-красивото селище в България, най-красивата църква и най-красивият манастир. Каза ни, че това е най-трудният въпрос, който сме му задали. Той ни даде своето понятие за красота. "Ако нещо ни въздейства, води ни до възхищение, оставя приятна мисъл, докосва ни и оставя следа - то това нещо е красиво. Това важи както за физически предмет, така и за хората." Пошегува се, че архитектурното око, естествено, е по-осъдително, защото е подразнено от всеки недостатък. "Много ме дразни, ако нещо е криво." "За моите бъдещи читатели: Пожелавам тази книга да им послужи като пътеводител при пътуване и опознаване на България и на българската архитектура."

 

ИНТЕРВЮ НА ВАЛЯ АЛЕКСИЕВА

ФОТОГРАФИЯ: ВАЛЯ АЛЕКСИЕВА

Представяме Ви един проект на нашия графичнен дизайнер и художник, Гергина Гюлева. Става дума за един наистина неповторим сребърен накит, посветен на нашето богато историческо наследство! Гривна "Печатът на Кубрат"!

прочети още

Колко време отнема изработката?

прочети още

Устройство и особености на календара на предците ни

прочети още

Щастливи сме да обявим, че вече доставяне и до Гърция и Румъния!

прочети още

Нова луксозна серия майсторски ножове

прочети още

Ивелина Медникарова е председател на Училищното Настоятелство при 8мо СУЕО " А.С.Пушкин" в гр. Варна

прочети още

Интервю с Пепа Боянова, един от организаторите на събитието и член на Фондация "Малък Зограф"!

прочети още

Намираме се в Правец, на едно чудно място, до езерото, където се провежда за втори път в България Международният фестивал Udaya Live

прочети още

"Ние не познаваме високата култура на нашето Средновековие, а това е времето, когато се формира нашата народност."

прочети още

"Много обичам Копривщица! Тук въздухът искаш да го пиеш, не само да го дишаш."

прочети още

Как учениците се превръщат в учители - интервю със Светлана Мухова

прочети още

"Вълната е по-лека от памука."

прочети още

"Гаранцията е валидна, докато съм жив…"

прочети още

"Oбичам да прекарвам повече от свободното си време сред природата, като я опознавам, изучавам и се опитвам да прилагам наученото."

прочети още

“Ето сега всичко се очаква от вас, Копривщене! Всичко на вас остая!”

прочети още