Светлана Мухова живее и работи в гр. Копривщица. Завършва художествена гимназия в София. Получава висшето си образование по богословие във ВТУ "Св. Кирил и Методий" и история в СУ "Св. Кл. Охридски". От 1998 г. работи като уредник в къща музей "Георги Бенковски". Автор е на исторически научни и популярни статии и изследвания. Книгата ѝ „Известният и непознат Бенковски“ е плод на дългогодишен интерес и проучване на живота и делото на нейния велик съгражданин. Книгата "Известният и непознат Бенковски" може да откриете в нашия онлайн магазин.
Към края на януари 1876 г. Бенковски пристига в Копривщица. Това посещение живо и образно е запечатано в спомените на Танчо Шабанов.
Завърнал се наскоро от Цариград, някогашният съратник на Левски донася вести, че за пролетта на 1876 г. може би се готви ново въстание и че ще пристигнат нови апостоли – пратеници на революционния комитет във Влашко. Пламъкът, разпален в Копривщица още с основания тук от Левски революционен комитет, не е угаснал. И на разказа на Танчо Шабанов Каблешков отговаря, че дори и да не дойдат апостоли, въстанието трябва да бъде подготвено и да избухне.
В една студена януарска вечер Шабанов е събуден от двамата свои приятели Тодор Каблешков и Найден Попстоянов, които му съобщават развълнувано за пристигането на очаквания апостол. Шабанов взима фенер и забрзано се отправя към къщата на Тодор Налбантина, където с пристигането си е отседнал размирният гост. “Аз от радост не знам как съм отишъл у тях- развълнувано разказва Шабанов – като отидох, потропах на портата. Излезе баба Искровица... Аз й са обадих и тя отвори портата. Аз влязох и попитах: - Има ли гост у вазе?
Тя ми каза, че има и че той е в собата...”
С влизането на Шабанов Бенковски става на крака и двамата се ръкуват. Шабанов веднага го познава, но не се обръща към него с истинското му име. Бабата пита Шабанов откъде се познава с този момък и той отговаря, че Бенковски бил книгопродавец, че обикалял по селата и продавал книги, та оттам се знаят. “Гаврил си мълчеше и се грееше на мангала. – Разказва мемоаристът. На поканата да отиде в дома на приятеля си Бенковски дава вид, че е изморен и не му се ходи, но Шабанов е особено настоятелен. “Е, Бабо! – казва непознатият момък на старата жена - Ето, че не ме оставят да съм ви на гости тази вечер” – и склонен уж от настойчивите покани на приятеля си тръгва към неговата скромна къщица, която години по-рано гостоприемно е посрещала и Левски.
“Сега, добре дошъл, бай Гавриле!” – осмелява се насаме да го поздрови Шабанов. “Вие се припознахте на някого, Господине. Отъде ме познавате като не съм идвал друг път тука.” Шабанов разбира, че Бенковски не желае да разкрива своята самоличност. Напомня му за последната им среща през есента в Цариград и обещава да запази тайната, в интерес на успеха на делото.
Завръщането на Гаврил Хлътев в родния град след около десетгодишно отсъствие привидно не събужда особени чувства у него. Пред своя доскорошен познайник от Цариград Танчо Шабанов, Хлътев се опитва да се скрие зад маската на строгия непоколебим апостол и зад чуждото име на поляка Бенковски. Бившият абаджия се завръща от своя 10-годишен гурбет, не за да блесне пред съгражданите си със своя анадолски хат и богатите си одежди, а за да посее кълновете на великата и страшна борба за свобода.
Тази вечер в Къщата на Шабанов с Бенковски се срещат най-разпалените копривщенски патриоти и последователи на Васил Левски – Тодор Каблешков и учителят Найден Попстоянов. Те с нетърпение чакат да чуят от госта за дейността на апостолите до този момент. Питат го, бил ли е вече и в други селища и дали другаде са приели да се готвят за ново въстание. Бенковски още при тази първа среща проявява своята способност за разпали слушателите си и пробуди горещото им желание за борба. На въпроса им дали е бил приет другаде, той отговаря, че е бил вече в Клисура и други някои села, но всички очакват да видят първо какво ще се реши в по-големите селища като Копривщица, Панагюрище и Карлово. “Ето сега всичко се очаква от вас, Копривщене! Всичко на вас остая!” – твърдо отсича Бенковски и млъква. Присъстващите изразяват непоколебимото си съгласие с неговите думи, че именно големите и будни български селища трябва да бъдат първи и да дадат пример на останалите. Решава се на следващата вечер да бъдат събрани в къщата на Шабанов най-преданите на делото хора. Бенковски настоява да бъдат поканени само разумни хора, с авторитет и добро име, които да могат да опазят тайната, а и да привличат предпазливо нови съзаклятници. При тази първа среща Бенковски говори убедително и разпалено. Определя задълженията на местните съзаклятници за подготовка на оръжие, боеприпаси, за подготовката и организацията на въстаническите сили. В тази пламенна беседа неусетно преминава цялата нощ. Словото на Бенковски е живо и увлекателно: “Без да знае Бенковски, колкото приказваше, толкова ставаше живо представление. Каблешков и учител Найден все одобряваха. Нощта мина и взе да се съмва.”- споделя очевидецът и домакинът на тази съдбовна първа среща Шабанов. През втората нощ са поканени 12 имотни и родолюбиви копривщенци – повечето бивши членовете на създадения от Левски около 1869 г. местен революционен комитет. Дейността на този комитет е възстановена с пристигането на новия апостол и с полагането на въстаническата клетва. Отец Никола Белчев също е поканен на съзаклятието. Бенковски му подава стоящия в иконстаса кръст и изправен с вдигната сабя в едната ръка и с револвер в другата диктува страшните клетвени слова: "Заклевам се в името на Всемогъщаго Бога, че за славата на народа си и за честта на Православната вяра ще забия петстотингодишния ръждясал български нож в гърдите на келявия турски султан. Ако престъпя клетвата си, да бъда проклет от целия български народ и да ме постигне най-страшното Божие наказание!" След произнасянето на клетвените слова, Бенковски и всички присъстващи целуват кръста и сябята, а Каблешков възторжено стиска десницата на апостола, за да му “честити най-първи съзаклятници”. Пред Шабанов, с когото се срещнал предната година в Цариград, Бенковски е принуден да открие своята самоличност, но иска от него твърдо обещание да не разкрива тайната на неговото превъплъщение. Шабанов споделя само пред Найден Попстоянов и Тодор Каблешков, тук по думите на Страшимиров “замръзва тайната” . След съзаклятието е съставена "Въстаническа комисия", на която Бенковски дава своите наставления за начина на провеждане на подготовката на въстанието. "Помня и днес - пише Никола Беловеждов, - че Каблешков не можеше да се начуди, как този човек (Хлътев) без никакво системно образование говорел тъй умно и тъй схватливо и живо, като да се бил подготвял дълго време за тази си длъжност."
Опасявайки се да не бъде разпознат и разкрит, което би провалило мисията му, Гаврил Хлътев при това свое последно посещение в родния град не се среща с майка си. И как би могъл да се срещне с нея и да й се представи като бунтовник, след толкова дългогодишна раздяла. Такава неочаквана поява би породила небивало вълнение и тревога в майчиното сърце. Не са известни много писма до баба Нона от анадолските години на Бенковски. Копнеейки дълго време да види единствения си син, тя получава от близки и познати гурбетчии кратки вести за него, като това в споменатото вече писмото от 24 септември 1864 г. на зет й Иван Маджаров: ”...и поздравете баба от Гаврила, защото имах писмо от него...” В навечерието на предстоящите бурни събития, синът, който е тръгнал по този страшен в очите на повечето хора път, решава да не тревожи и наранява маика си със своето внезапно и вероятно последно посещение.
Бенковски си позволява само подробно да разпита своите копривщенски съратници за нея и близките си. Оставя й също едно писмо, фалшиво адресирано от някой град от Влашко, в което я моли да му изпрати по Танчо Шабанов шаяк за един кат дрехи. А на Шабанов нарежда, когато получи шаяка от баба Нона, да го продаде и парите да внесе в революционната каса. Споед Димитър Страшимиров по този начин Бенковски искал да изплати дълга си, колкото и скромен да е той към своя роден град, поради стаената в сърцето му обич към “бащиния и съграждани”, която не могла да бъде разкрита поради тежестта и отговорността на поетата мисия. ”Често по-избраните характери са твърде чудновати в пожеланията си.” – прави своето заключение историкът на въстанието.
Михаил Маджаров пише, че в писмото си освен шаяк Бенковски е искал от майка си и още някои вещи и дрехи. Тя занася незабавно исканите от сина й неща, още преди той да е напуснал Копривщица, но не успява да го види. Ето самия разказ на майката, предаден от от нейния внук Михаил Маджаров: “Бенковски, според нея, дошъл в Копривщица няколко месеца преди въстанието. Но той не отишъл у дома си, а се срещнал само с посветените в тайната на съзаклятето. Ней само сторил известие да му приготви и проводи някои вещи – чорапи, ризи, шаяк и пр. Тя приготвила и занесла нещата у даскал Найден п. Стоянов. Стаята била пълна с гости... Майката не била пусната да влезе вътре; но ней се сторило, че чува гласа му. Майчиното й сърце се разтреперало. Идело й да се впусне вътре и да го прегърне... Почувствала, че това ще е последното му виждане. Но от стеснение и скромност тя не смяла. Как ще се присрами при толкоз мъже да се впуска в стаята им, гдето са те на приказка. Как щяло да бъде такова чудо! Един поел бохчата, в която тя била съшила последните вещи, назначени за едничкия й син, тези чорапи и ризи, с които може би е загинал, промушен от турска душманска ръка.” Минавайки през двора, майката се обърнала за последен път с надежда да зърне сина си, но не го видяла. После й разказвали, че Гаврил предпазливо, за да не го види, погледнал за сетен път майка си. Само това си позволил размирният син, защото както племенникът му пише: “Любовта към майката у Бенковски била удушена от съзнанието за един тежък дълг.”
Бенковски бил уверен, че може да разчита на своите копривщенски съратници, но за столица на въстанието предпочел да избере друг средногорски град – Панагюрище. Пред копривщенските съзаклятници той споделя, че на Копривщица и Панагюрище възлага големи надежди при провеждането на предстоящото въстание: "Апостолът обяснил пред събраните четворица, че той много се надявал на Копривщица и Панагюрище." Причината да предпочете Панагюрище пред Копривщица за център на революционния окръг е продиктувана от съображението, че като апостол той ще трябва да бъде често в революционния център и ако това е родният му град Копривщица, лесно биха могли да го познаят и разкрият.
След като възстановява създадения от В. Левски революционен комитет, и с единодушното одобрение на всички копривщенски съзаклятници поставя Т. Каблешков за председател на новия комитет, Бенковски напуска Копривщица, за да изпълни своята апостолска мисия в останалите селища от определения му район.
Отдъхнал си за кратко в къщата на Шабанов към полунощ, апостолът поема към Стрелча. В това среднощно пътуване той имал за спътник своя съгражданин Яко Кацаров. С какви чувства се е разделил с родния си град - не знаем, но по пътя към Срелча в среднощната тишина на гористите местности Бенковски запял народната песен:
Гледай ме Дено, Денке, Аз съм днес в Бойно поле,
Да ме плачат Денкеле, Звезди, Денке, и месец”
Песента си Бенковски придружил и с няколко гърмежа. В своите среднещнощни пътувания от едно място на друго той обичал да пее. И това напомняло често на спътниците му за песните на Левски.
