Иван Иванов - майстор дърводелец

Иван Найденов Иванов е дърводелец, произвеждащ художествени мебели от дърво. Носи името на дядо си - известен учител-художник. Битува в Копривщица. Семеен с две деца. Работи вкъщи, в малка работилница. Отидохме на гости у Иван и гостоприемното посрещане ни предразположи към дълъг и интересен разговор с него. Споделените ни малки тайни за техниките му, заниманията му, страничните хобита и интересни случки са само малка част от дългото му ежедневие. С голямо удоволствие ги разкриваме и за Вас!

- От кога се занимаваш с дърводелство и по колко време отделяш?

С дърводелството съм започнал преди 20 години, като първо започнах да оборудвам работилницата си. С поръчките съм започнал преди 17-18 години, защото в началото работех само за себе си. Ремонтирах къщата си и построих работилницата си единствено за мое улеснение. Никога не съм мислел, че ще се занимавам професионално с дърводелство.

- Знаем, че баща ти също се занимава с това и има много сръчни ръце. Той оказал ли ти е някакво влияние?

Баща ми е завършил дърводелство в Етрополе, но никога не е работил като дърводелец. Бил е шофьор. Просто той купи един банциг, който много време седеше по средата на двора (тук искам да отбележа, че гледката, която се разкрива от двора на Иван е страхотна). Имахме тезгях и поради тежките години и безработицата започнах да се занимавам с това. 

- Как измисляш моделите и лесно ли е да отговориш на изискванията на човека, който е дошъл да търси помощ(за изработката на мебел) от теб?

Това е най-трудната част - работата с различни хора. За моделите - първо ми идват в главата, а после започвам да мисля как да стане най-точно и най-бързо. Това са най-важните неща, за да съм конкурентоспособен. Работя повече с машини. Не обичам на ръка. Не се занимавам с дърворезба, защото хората нямат и немогат да си го позволят (смее се). Много от тях искат нещо по-eвтинко, затова не съм се развивал в тази посока. По принцип пазарът насочва накъде да се ориентира производителят.

- Кое е по-важно - точните размери или художественото око? Позволяваш ли си да даваш мнение, ако ти се струва, че няма да се получи хубаво?

И двете неща са важни. Позволявам си да давам съвети, защото повечето хора не разбират. Не че нямат вкус, не разбират от техниката на изработване. Ако това, което искат, ми звучи некачествено, определено се намесвам, подхождайки внимателно, защото не всеки път върви да кажеш на човек какво да прави.

- Посетихме една над 160-годишна къща, върху която си работил. Въпреки, че я познавам, не мога да различа кои елементи си направил ти и кои са от преди век. Как се постига този ефект?

Има доста начини за състаряване на дървото, няма смисъл да ги изреждам всички. Ще дам пример със специални телени четки, или с кичета, които се слагат на фрезата. Те отнемат меката част от дървесината и оставят жилите- твърдата част. Все едно го е пекло слънце, после го е духал вятърът. Изглежда по-старо.

(Вальо, който досега снимаше, се намесва) - А кой е най-подходящият материал за изработката на мебели? С кои най-често работиш? Сам ли го набавяш?

Определено е чамовото дърво. Пък и гората ни е такава. Но най-хубавият чам е в Родопите. За мебелите, които произвеждам, старинни или нови, не е толкова интересно, важно, самият материал какъв е, а как е обработен, с какъв лак. Аз си заваксвам материал, видяхте в двора. Имало е години, в които съм имал много работа. Даже съм се замислял да наемам хора помощници, но това е много ангажиращо, затова баща ми като беше по-млад ми помагаше. А сега комшията е този човек - понаучих го, пък и го влече. Когато ходим да поставяме нещо, стълбища например, викам него. Но като цяло нямам човек, който да вкарам в работилницата да работи и да разчитам на него. В този малък град е много важно качеството. Имал съм случай да ремонтирам врата след 7 години, от както съм я сложил. В тази връзка се шегувам с хората, за които съм работил. Гаранцията е валидна, докато съм жив, след това да търсят друг.(Смее се) Започнах да имам поръчки, защото сме малък град и много лесно се разчува. Когато направиш нещо качествено и без реклама, хората идват. Качеството е най-голямата реклама за мен.

- Имаш ли време за себе си? За собствените си мебели, ако ти се приискат?

По-миналата година си направих спалня със скрин, защото вече ме беше срам. Старата беше сглобявана и преправяна два пъти. Нямам време за себе си. Има ли работа, работя и събота и неделя. Повечето клиенти не са от Копривщица и понеже идват в почивните си дни, точно тогава и искат да се работи. Ако може да стане "за вчера".

Вдясно от входа към двора на Иван се намира голяма клетка с гълъби. Много, гукащи, бели, черни, всякакви. Естествено, въпросът не остана незасегнат.

- Гълъбите са другото ми хоби. Много съм запален по тях. За гълъбите мога да ви разказвам повече време, отколкото за дърводелството. Гледам пазарджишки високолетачи. В Копривщица сме само няколко такива човека. Правим състезания, забавляваме се, само соколът ни пречи. Състезанията представляват вдигане на гълъбите и засичане колко часа лети. (Смеейки се Иван ни казва, че в такъв момент, когато са състезанията се моли да няма поръчки). Сяда се на удобен стол, сутрин в 6.00 часа, когато е най-топло. Случвало ми се е да седя до 14.00 ч. на този стол. Приготвям си кафе, цигари и си почивам. Ако съм изморен, ядосан или не се чувствам добре, отивам при гълъбите и ги наблюдавам. Действат успокояващо. По този начин почива мозъкът. Изискват минимални грижи - лекарства, храна и внимание.

Кое е най сложното нещо, което си правил?

Старите къщи, например, едно време са строени на око. Старите майстори не са използвали често метъра и правия ъгъл. Много са криви, но са направени така, че да не ти дразни окото. В такъв случай при поръчката на каквато и да е мебел, за пристрояването и към тази къща, трябва да я измислиш така, че да пасне. Затова ми е трудно, защото когато правя нещо, то трябва да е много точно. Случвало ми се е да имам куриози. Например слагам една маса и колегата, който е слагал плочките, е действал по принципа "на око". Следователно, масата почва да играе, в присъствието на "чорбаджиите на къщата". Колегата ми шепне да отрежа крака на масата, за да пасне. Аз се ядосвам, но не искам да го злепоставя. Казвам му да помисли, че след време ще преместят масата и пак ще се люлее. В този случай почвам да търся допирателна точка, правя разтегателна маса, убеждавам клиентите, че така ще е по-добре (Забавно, а?). Сега си помагам с интернет, гледам модели, машинки, техники на работа. Влагам много пари в машини, защото те са ми най-важното - без тях не може да се работи. Не че не ми се налага да дялам с теслата, понякога е нужно, за да изглеждат мебелите като 100 годишни. Дялам, старинно, криво, а аз не обичам така.

- Като дърводелец, имаш ли проблеми с дървояди? Посъветвай хората какво да правят, ако имат такъв проблем.

Подмяната на дървен материал по къщата стана много скъпо удоволствие. Дървесината трябва да се добива зимата. Зимата гората спи. Ако е добивано зимата дървото е по-твърдо и в него има смоли. Зимния период дървото не расте, не ползва тези сокове, които точно дървоядите обичат. Моят материал е добиван зимата, заради един "ашъм", буря, която мина преди 3-4 години. Тя бутна голямо количество борове в града. Големи, дебели, хубави дървета, извадени с корените или натрошени. В Копривщица имаше много борове в дворовете на къщите, но аз бор в двора не обичам. Игличките запушват покривите, корените бутат дуварите и не е плодно дърво. Пазят сянка.

-Има ли майстор, който да ти е направил много силно впечатление?

Да! Яким Главчев. Когато започвах, той за мен беше, и още е, много добър майстор. Виждал съм как работи и определено е Майстор с главно М. Заимствал съм от него и съм научил доста неща. Имах МНОГО голямо желание, свободно време и повлиян от безработицата, започнах. Седях в работилницата до късно вечер. Първата врата, която направих беше готова за една седмица. Като я приключих, си казах, дано никой не дойде да ми поръча врата. След години това се промени. Сега това е една от любимите ми поръчки. Всяко начало е трудно. Затова практиката е от голямо значение. Вече не правя излишни движения и натоварвания, по-спокоен съм.

-Какво може да „прецака“ свършената работа?

Парното. Парното е най-големият враг на дървесината. Ако е малко мокра или влажна - отива на кино. Затова не си позволявам да работя с мокър материал.

-Какви съвети ще дадеш на младите хора, които са се захванали с този занаят?

Основното е да познаваш материала - съците (чеповете) и пресечените жилки на дървото много влияят на дървесината. Другото е да свикнеш да работиш с машините. Трябва да знаеш колко ще ти отнеме банцигът, как е настроен абрихтът да отнема. Техника на безопасност - моята ръка е жив свидетел, преди всичко, трябва да се спазва техника на безопасност. Много дърводелци нямат пръсти. Колкото и опит да имаш, това не те спасява. За да работиш с машините, трябва да свикнеш с тях. Като свикнеш, спираш да се пазиш. Фрезата е най-опасната дърводелска машина, за мен. Нужно е да се слагат предпазители на машините.

(Тук Иван ни демонстрира как е възможно да се случи беля и как действа неговият предпазител).

Разказва ни също как е отрязал неговия пръст. Определено неприятна случка, но Иван успява да се смее на случилото се. Разказва ни, че много се е уплашил. Решил е, че трябва да продава всички машини, защото, как ще работи без ръката си (при злополуката отрязва и натрошава четири пръста на ръката си, само един не е спасен). Не вярва на доктора, че дори и само с палец би се оправил. Палецът е най-важен. Докторката, при която ходи на раздвижване, иска от него да й накове первази. Казва му, че щом е наковал первазите, значи ръката му е готова...

Девизът на Иван е "Това, което не те убива, те прави по-силен". Павел Мухов шеговито хвали Иван: „Погледни тази врата. И не е учил за дърводелец. Учил е за електротехник. Погледни я и си помисли, ако беше учил занаята ...

ИНТЕРВЮ НА ВАЛЯ АЛЕКСИЕВА

ФОТОГРАФИЯ - ВАЛЕНТИН ДЖИГОВСКИ