-->
Даниела Тухладжиева - майстор - тъкач

Даниела Тухладжиева - майстор - тъкач

4 март 2017

Даниела Тухладжиева е майстор в Архитектурно-етнографски музей "Етър" от 1991 г., като основната и дейност е изработката на черги на стар хоризонтален стан, както и плъстенето на вълна за изработката на различни красиви модели шалове. С Даниела се познаваме от няколко години и решихме да вземем интервю от нея, тъй като има много какво да ни разкаже за своя занаят - изключително стар и типичен за българския край.

 

- Какво е специалното на стана, на който работиш? Антикварен ли е?

 

Това е Габровски автентичен стар стан, на над 100 години. При създаването на музея, преди около 50 години, са изкупувани за фондохранилището инструментариум от бита на Габровците, от занаятите им. Той е от там - фонда на музея. За да работя на него, се наложи да подменя доста части. Всеки един дърводелец е способен да го направи, но така удоволствието ще се загуби. Музеят продължава да изкупува антики и автентични стоки, за да могат да се запазват.

 

 

 

 

- Каква е функцията на предмета, с който работиш в момента?

 

Това е совалка. Функцията й е да прекарва цветния конец, с който се тъче, между нишките на основата. За да се изтъче плат, независимо какъв, са необходими два компонента, освен стана. Това са основата и вътъкът. Нишките им се преплитат, за да се получи платът. В зависимост от това какъв ще бъде платът, се приготвя вътъка. Ако желаем памучно перде, да кажем, ще използваме памучна основа и памучен вътък. Материалите могат да се комбинират. На стан се правят платове, черги и одеяла.

 

 

 

 

 

- Шаловете, които също изработваш, имат ли нещо общо със стана?

 

Шаловете от плъсти са съвсем отделен занаят. Правят се на ръка. Плъст идва от думата пласт, т.е. пластове вълна се слагат, във формата на някаква фигура и се степват. Влакната на вълната, гледани под микроскоп, представляват елхово клонче, не гладко влакно. Точно тези "израстъци", които не се виждат с просто око, се заплитат в съседните. Това е основното свойство на вълната - да се степва. Едно време по този начин са се правили основно килими и черги, но принципът е един и същ. Шаловете са 1-2 пласта, докато чергите и килимите са от много слоеве. Затова шаловете са ефирни и красиви, не е нужно да са дебели. След основното плъстене, следва декорацията. После шалът се навива на ролка, полива се с вода, търкаля се. Любопитен факт е, че това е мъжки занаят. Все още има няколко млади майстори, които се занимават с това, но по-скоро като хоби.

 

 

 

 

 

- Какво ти е по-любимо - тъкане или плъстене? С какво започна?

 

От 25 години се занимавам с тъкане, а с плъстарството - от 3 години. Самоука съм. От тъкачеството знаех какво мога да направя с вълната. Питах една майсторка на плъсти от Варна за някои по-специфични неща. За този занаят е нужно въображение. Ако го имаш - занаятът не е сложен. Най-важното е да внимаваш в нареждането на плъста - да няма дупки и да е спазена посоката на влакната. От вълна може да се направи и скулптура.

 

- Занаятът възражда ли се или умира с годините?

 

Когато започнах да се занимавам с тъкачество, в музея имаше още две жени-майсторки, пенсионерки. Още в селата се произвеждаше. Сега становете им седят, и в селата никой не тъче. Като цяло занаята не може да се загуби, защото на младите им харесва това да им е хоби. Просто вече ги няма старите майстори, които основно се занимават само с това.

 

 

- Само овча вълна ли може да се преработва?

 

Използва се и вълната на козата, за "козяци". Те са вид черга, на който основата е конопен конец, а вътъкът козя козина. Козякът е гладка, дебела черга. Най - често използван за спане върху него и за ямурлуци, защото не пропуска вода, докато вълната я задържа. Вълната е като сламка - непрекъснато поема вода, но пък за сметка на това запазва топлината на тялото. Ако си обут с вълнени чорапи и нагазиш в студена вода, краката няма да ти измръзнат. Вълната е по-лека от памука.

 

 

 

 

- Как се запали по занаята?

 

По стечение на обстоятелствата. Първо - работата ми в музея, която ме предразположи. Тогава във всяко едно предприятие имаше стажант, заради закон. Заради това трябваше да напусна като домакин и да започна да работя като стажант. Но главният уредник на музея ми предложи да не напускам Етъра, а да се пробвам със занаята при една от двете майсторки. Минах всичките етапи - чирак, калфа, майстор. В днешно време, за да станеш майстор е нужно само да си покажеш изделията, но никой не може да гарантира, че си ги направил ти. Това е разликата с преди. Няма го задължителното учение. Аз минах през изпит, който продължи два месеца. Трябваше да направя Габровска черга и китеник, т.е. да покажа че мога двете основни тъкачни техники. В момента не правя китеници, защото вече никой не ги търси.

 

 

- Децата ти интересуват ли се от тъкачество?

 

Имам двама сина. Преди да се оженят и двамата ми помагаха. Могат да тъкат, но вече не го правят. Сега внуците идват при мен, но са много малки и все още не разбират.

 

 

- Чужденците и туристите, които идват в Етъра, проявяват ли интерес?

 

По света има много музеи от този тип. Но не всичките им занаяти са от чист вид. Лятото при нас работят и двете воденици, както и тепавицата. Те се движат с вода, няма електромотори и други спомагателни. Докато на другите места не е естествено. Затова и туристите проявяват интерес.

 

 

 

 

-Кой е най-важният съвет за младите занаятчии, който ще дадеш?

 

Информацията в Интернет пространството не е за пренебрегване. Ако нямат възможност за живо учение, гледането на клипове на старите плъстари помага. Всяка година провеждаме Есенен панаир на занаятите. На него се правят различни майсторски надпревари. Гледането на плъстарките ми беше от голяма полза. От там на принципа проба-грешка продължих. Важно е да си набавиш материали. Вълната не става отвсякъде. Добър материал има например в гр. Сливен. Нека младите хора, които искат да се занимават с това, да потърсят мнения и коментари в интернет, така ще им е най-лесно. Относно книгите, които ползвам, това са стари, безцветни издания, намиращи се в музея.

 

 

 

 

-Кои изделия ти отнемат най-много време?

 

Това са килими, черги и прочие, които имат фигури. Но няма точно определено време. Всичко отнема време - подготовка на цветовете, понеже сама си боядисвам преждата, слагането на основата. Всеки вижда крайния продукт, и си мисли че материалите също са наготово. Изделията от вълна се почистват със студена вода, а чергите с оцет. Това запазва цветовете, докато перилните препарати повреждат вълната и цветовете. За шаловете е достатъчно студена вода и няколко капки шампоан.

 

РЪЧНИ ИЗДЕЛИЯ ОТ ДАНИЕЛА ТУХЛАДЖИЕВА МОЖЕТЕ ДА ОТКРИЕТЕ В НАШИЯ ОНЛАЙН МАГАЗИН.

 

 

 

 

ИНТЕРВЮ НА ВАЛЯ АЛЕКСИЕВА

ФОТОГРАФИЯ - ВАЛЕНТИН ДЖИГОВСКИ

Нова луксозна серия майсотрски ножове

прочети още

Устройство и особености на календара на предците ни

прочети още

Ивелина Медникарова е председател на Училищното Настоятелство при 8мо СУЕО " А.С.Пушкин" в гр. Варна

прочети още

Интервю с Пепа Боянова, един от организаторите на събитието и член на Фондация "Малък Зограф"!

прочети още

Намираме се в Правец, на едно чудно място, до езерото, където се провежда за втори път в България Международният фестивал Udaya Live

прочети още

"Ако нещо ни въздейства, води ни до възхищение, оставя приятна мисъл, докосва ни и оставя следа - то това нещо е красиво!"

прочети още

"Ние не познаваме високата култура на нашето Средновековие, а това е времето, когато се формира нашата народност."

прочети още

"Много обичам Копривщица! Тук въздухът искаш да го пиеш, не само да го дишаш."

прочети още

Как учениците се превръщат в учители - интервю със Светлана Мухова

прочети още

"Гаранцията е валидна, докато съм жив…"

прочети още

"Oбичам да прекарвам повече от свободното си време сред природата, като я опознавам, изучавам и се опитвам да прилагам наученото."

прочети още

“Ето сега всичко се очаква от вас, Копривщене! Всичко на вас остая!”

прочети още