Бел - Ланкастърската система на обучение в България

Бел - Ланкастърската система на обучение в България

20 март 2017

Светлана Мухова работи като уредник към Дирекция на музеите в гр. Копривщица от 1998 г. и по-конкретно отговаря за къща музей Георги Бенковски. Първата ѝ книга (за нея опит от 2002 г.) е кратка биография на Бенковски, с цел популяризиране на личността и делото на революционера. След по-продължителна и задълбочена работа през 2009 г. излиза първото издание на "Известният непознат Бенковски". Нейно основно занимание е да изследва историята на Копривщица. Завършва Художествената гимназия в София, след което продължава образованието си по богословие във Великотърновския университет и история в Софийски университет. През лятото на 2016 г. защитава, своя магистърска теза по програма "Възраждане и памет“ в Историческия факултет на Софийския университет. Новата ѝ книга  е резултат от продължителни проучвания на възрожденската просвета в Копривщица и конкретно на работата ѝ по магистърската теза.

 

 

 

- Разкажи ни нещо за своите проучвания в сферата на българската история.

 

Винаги ме е интересувала богатата просветна история на възрожденска Копривщица. Първата ми дипломна работа по история в Софийския университет беше за Йоаким Груев. По разни причини тя не стана книга, но материалът е запазен и отчасти служи за по-късните ми разработки в тази област. Преди няколко години Бел-Ланкастърската система на обучение привлече любопитството ми и започнах да търся повече материали по тази тема. Искаше ми се да имам по-ясна представа за педагогическите принципи на тази образователна система, с въвеждането на която се поставят основите на новобългарското образование. Това е известната ни взаимоучителна система, популярна от възстановките на взаимни училища, които можем да видим в много български музеи в Габрово, Копривщица, Калофер и др.

 

 

 

- Разкажи ни повече за тези образователни системи. Каква е разликата между взаимните и килийните училища?

 

Килийното образование е това, което се запазва в България след падането ни под турско иго. Това са църковни училища, в които децата или по-възрастни ученици се обучават по богослужебните книги, използвани в продължение на 4 столетия като единствените български учебници. При въвеждането на взаимоучителната система през 30-те години на XIX в. се създават специални учебни пособия, съобразени с потребностите на детската възраст на учениците. Учебните текстове в по-голямата си част са на говоримия тогава новобългарски език.

 

За разлика от по-старата килийна система, взаимното училище има своя специфична организация, основаваща се на принципите на една английска образователна система, разработена от педагозите Андрю Бел и Джоузеф Ланкастър, от имената на които идва и названието Бел-Ланкастърска. Първоначално интересът ми беше насочен главно към принципите на тази система, ролята и значението ѝ в обществото, в което възниква – толкова различно от българското общество в условията на чужда политическа и духовна власт. У мен будеха любопитство причините за голямата популярност на тази система по света в конкретен исторически период и причините за въвеждането ѝ в българските земи през 30-те години на XIX в. Също така ми правеше впечатление изпъкващото противоречие между – от една страна представянето на системата като „модерна“ за времето си и от друга страна – самите ѝ характеристики, които я представят главно като една крайно евтина образователна система, прилагана в условия с ограничени финансови възможности и липса на подготвени педагогически кадри, което налага обучението да се извършва от по-големите ученици – на практика: деца учат деца.

 

 

 

Илюстрации от „Ланкастърската система на обучение” (Балтимор, 1821),  представящи начина на четене в полукръгове от таблици, закачени на стената.

 

 

Накратко можем да кажем, че единият от създателите на системата – Андрю Бел е английски педагог, който въвежда този начин на преподаване в приют за сираци в Мадрас (днес Ченай – Индия). Неговият мадраски експеримент се основава на съществуващи от древността практики за взаимно обучение и конкретните му наблюдения в местно индийско училище. Сам той описва момента, в който вижда обучението на местни индийски деца, които изучават буквите, пишейки ги върху разпръснат на пода пясък. Очарован от простия и едновременно с това евтин начин за обучение, Бел решава да го въведе за малките възпитаници на поверения му приют. Подчинените му учители отказват да преподават по този начин и Бел решава да осъществи идеята си с помощта на един от своите по-големи ученици Джон Фрискин, поставяйки го за учител на един клас.

 

 

Четене от таблица в полукръг в българско взаимно училище – рисунка на Св. Мухова

 

 

Постигнатите успехи стават причина взаимното обучение да се приложи във всички степени на училището, като на възрастните учители е оставено задължението само да наблюдават и направляват обучението. Завръщайки се в Англия, Бел издава брошура за мадраския си експеримент. Системата придобива голяма популярност и широко разпространение, чрез дейността на Джоузеф Ланкастър, който въз основа на същите принципи създава голямо училище за бедни деца в Лондон, превърнало се в една от забележителностите на града. Ланкастър успява да приложи този метод за училище с 1000 деца.

 

 

 

-Изглежда обучението е било доста по-различно от съвременното?

 

Така е. Организацията на учебния процес в българските взаимни училища е следната: отпред на специална издигната „естрада“ е бюрото на учителя, който наблюдава и ръководи обучението; до него има ученик "главен показвател", който ръководи целия учебен ден със специални команди; при всеки чин стои ученик „показвател“, който е специално обучен да преподава определените за съответното ниво уроци. По взаимоучителния метод всички деца от различните възрасти учат в общ голям салон. Най-отпред на чиновете седят най-малките и се учат да пишат буквите върху пясък на специални пясъчни чинове. По-назад са по-големите, които пишат върху плочи с калем. На последните два чина са големите и напреднали ученици, които пишат с перо и мастило на хартия и изучават краснопис. Характерен елемент за този вид обучение са стенните таблици. Те се закачват по стените на учебния салон и групичка деца, наредени в полукръг, под ръководството на своя „показвател“ четат и учат заедно своя урок от закачената пред тях таблица. В таблиците е разпределен учебният материал на части, които представляват различни по сложност упражнения и уроци.

 

 

 

 

 

 

Един от основните принципи на Бел-Ланкастърската система е съревнованието, т.е. да знаеш и напредваш повече от другия. Едно от наказанията е да те понижат на по-долен чин. По този начин децата се мотивират сами и всички са постоянно ангажирани с учебния процес.

 

 

 

-Липсата на достатъчно учители ли е главната причина за въвеждането на системата?

 

Условията на чужда политическа и духовна власт, в които се развива българското образование през XIX в. са трудни. Проблемите са свързани с липсата на подготвени учители, с опитите за асимилация на българското население чрез налагането на гръцкия език в училищата и богослужението.

 

 

 

-Имало ли е противопоставяне от страна на османската власт, което да възпрепятства развитието на българската просвета?

 

 

Макар да няма пряко противопоставяне при въвеждането на взаимоучителната система, тогавашните условия до голяма степен са възпрепятствали развитието на българското образование. Проблемите се коренят във вековния културен упадък, в отсъствието на собствена държава, която да организира чрез нужните културно-просветни институции образователния живот на българите.

 

30-те години на XIX в. са период на реформи в Османската империя, предизвикани от вътрешни и външни фактори, военни и териториални загуби освободителни борби на балканските народи и др. Тези събития и продиктуваните от тях реформи в империята, дават възможност и на българите да активизират своята обществено-политическа и просветна дейност.

 

Препятствия пред българското образование създава и чуждата духовна власт. По това време Цариградската гръцката патриаршия се стреми да провежда политика, насочена към асимилацията на българското население чрез налагането на гръцкия език в богослужението и образованието. В тези условия някои селища като Копривщица, в които се запазва българския състав на населението се превръщат в средища на новобългарската просвета, а взаимоучителната система се оказва изключително подходяща в тези условия. Главната инициатива за въвеждането ѝ у нас принадлежи на български емигранти в Одеса и Букурещ като В. Априлов, Н. Палаузив и братя Мустакови. Реализирането на тяхното желание се финансира с дарени от тях, а и от много още техни сънародници средства.

 

 

 

- Как учителите са си изкарвали прехраната, щом държавата не им е плащала?

 

За това са се грижили местните български общини. Според специфичния религиозен характер на Османската държава, за представител на покорените народи пред властта се смята тяхното духовенство. В условията на чужда власт покореното християнско население запазва правото да изповядва религията си, „откупувайки“ го на практика от властта срещу допълнителна, данъчна тежест. Обединени в своите църковни общини, българите имат право на известно самоуправление. Тези общини са основните структури, организиращи обществения и просветен живот на българското население. Чрез събирането на доброволно дарени средства в църковно-общинските каси се създават специални фондове, които служат за издръжката на училищата. В по-ранните частни килийни училища разходите се заплащат от родителите.

 

Към края на XVIII в. някои местни български общини поемат грижата за създаването свои „общи“ или обществени училища, чиято издръжка се осигурява от църковната каса. Това позволява в обществените училища да могат да учат и по-бедните деца, чиито родители нямат възможност да ги изпращат в частните килийни училища. При работата ми по темата попаднах и на един неизвестен до сега важен документ за историята на копривщенското взаимно училище. Това са няколко ръкописни страници, в които са записани дарителите за изграждането на училището, както и средствата, изразходвани за строежа през 1836 – 1837 г.

 

Други документи разкриха информация за един забравен в историята дарител чорбаджи Найден. В търсене на отговора кой е този благодетел, споменат и от Неофит Рилски като пръв дарител за копривщенското взаимно училище, стигнах до предположението, че вероятно той е Найден Кръстевич – копривщенски преселник в Одрин, известен там като богат и влиятелен джелепин (търговец на добитък) и дарител за българското образование.

 

 

 

-Кога и как Бел - Ланкастърската система се въвежда в българските училища?

 

Съществуват известни спорове по въпроса кое е първото, второто и т.н. взаимно училище. В някои селища са правени и по-ранни опити за въвеждане на взаимното обучение. Създаденото обаче през 1835 г. Габровско училище се утвърждава като първия български център за разпространение на Бел - Ланкастърската система. Тогава се превеждат и отпечатват основните учебни пособия, необходими за успешното прилагане на новата система. За целта Неофит Рилски е изпратен в Букурещ, за да изучи този образователен метод, да преведе взаимоучителните таблици (основното помагало, от което децата учат), ръководство за построяване и оборудване на учебната сграда и приложението на новия образователен метод. Ако по-ранните опити за въвеждане на взаимното обучение имат предимно ограничен, локален характер, то Габровското училище придобива значението на пръв общобългарски център за разпространението на взаимното обучение, поради това родната историография му отрежда първостепенна роля. Вторият такъв център е създаденото от Неофит Рилски през 1837 г. Копривщенско взаимно училище.

 

 

 

- Защо именно в Копривщица се създава вторият голям просветен център по взаимоучителната система?

 

През 1836 г. живеещият в Пловдив влиятелен копривщенски чорбаджия Вълко Чалъков и иконописецът Захари Зограф планират да създадат второто голямо общобългарско взаимно училище в Пловдив. Желанието им е в него да се обучават деца от различни български селища. Участието на известния иконописец в това дело не е тайна за изследователите на историята, но е слабо известно на по-широката публика. Тази амбициозна и родолюбива инициатива среща непреодолими препятствия от страна на влиятелната гръцка върхушка в Пловдив, което принуждава чорбаджи Вълко да покани Неофит Рилски за учител в Копривщица, до момента, в който ще бъде възможно реализирането на техния първоначален план. Така се създава Копривщенското взаимно училище, което през настоящата 2017 година ще отпразнува 180-годишния си юбилей. През 1836 – 1837 г. е построена училищната сграда, устроена според изискванията на Бел - Ланкастърската системата.

 

 

 

- До кога е просъществувала тази система тук?

 

Прави впечатление, че в представите ни сякаш се е наложила една схема, според която, след въвеждането на класното образование (средата на XIX в.) взаимната просвета едва ли не изчезва. В действителност тя се запазва и се налага като начална образователна степен в българското възрожденско училище до 70-те години на XIX в. В Копривщица училището е преобразувано няколко пъти. Първото преустройство на сградата е направено през 1858 г. Старото училище е разрушено, за да се построи по-голяма сграда, приспособена за нуждите, както на взаимното, така и на класното училище. За класното училище са необходими повече помещения, тъй като в него учениците от различните възрасти учат в отделни класни стаи.

 

 

Светлана Мухова

 

 

Началото на 70-те години на XIX в. се налагат нови педагогически принципи. Става популярна звучната система, която, съчетана с класно-уричния метод на преподаване, води до отхвърляне на взаимното обучение. Българските възрожденски педагози от този период вече смятат взаимоучителния метод за остарял и нискоефективен. Въвеждането на звучната система в Копривщица през 1873 г. води до премахването на взаимоучителния метод в местното училище.

 

Заради промяната в образователната система големия копривщенски училищен салон е разделен на по-малки помещения, отговарящи на изискванията на класно-урочната система. Поради това, с цел да си представим неговия първоначален вид, с участието на брат ми Христо Мухов, бе разработен и един триизмерен чертеж на някогашния училищен салон. Кадри от чертежа послужиха за онагледяване на текста в книгата, заедно с много факсимилета на архивни ръкописни и печатни материали, снимки и други илюстрации.

 

Книгата "От Мадрас до Копривщица" можете да откриете и закупите в нашата секция "Книжарница".

 

 

 

 

ИНТЕРВЮ НА ВАЛЯ АЛЕКСИЕВА И ДРАГОМИР ДРАГИЕВ

ИЛЮСТРАЦИИ: СВЕТЛАНА МУХОВА

Колко време отнема изработката?

прочети още

Устройство и особености на календара на предците ни

прочети още

Щастливи сме да обявим, че вече доставяне и до Гърция и Румъния!

прочети още

Нова луксозна серия майсторски ножове

прочети още

Ивелина Медникарова е председател на Училищното Настоятелство при 8мо СУЕО " А.С.Пушкин" в гр. Варна

прочети още

Интервю с Пепа Боянова, един от организаторите на събитието и член на Фондация "Малък Зограф"!

прочети още

Намираме се в Правец, на едно чудно място, до езерото, където се провежда за втори път в България Международният фестивал Udaya Live

прочети още

"Ако нещо ни въздейства, води ни до възхищение, оставя приятна мисъл, докосва ни и оставя следа - то това нещо е красиво!"

прочети още

"Ние не познаваме високата култура на нашето Средновековие, а това е времето, когато се формира нашата народност."

прочети още

"Много обичам Копривщица! Тук въздухът искаш да го пиеш, не само да го дишаш."

прочети още

"Вълната е по-лека от памука."

прочети още

"Гаранцията е валидна, докато съм жив…"

прочети още

"Oбичам да прекарвам повече от свободното си време сред природата, като я опознавам, изучавам и се опитвам да прилагам наученото."

прочети още

“Ето сега всичко се очаква от вас, Копривщене! Всичко на вас остая!”

прочети още