Въведение
Тази кратка статия цели да представи някои интересни факти за календара на нашите предци, който е признат за най-прецизен и древен от учените от ЮНЕСКО през 1976 г. Ще наблегнем основно над структурата на календара и някои негови особености. Важно е да се спомене, че не всички учени, които са се занимавали с реконструкцията на Прабългарския календар, са единодушни спрямо елементите му, като например дали е съществувал действително 60 - годишен цикъл, кой е първият знак от календара - мишката или свинята и тн. В тази връзка, ние ще представим най-популярната версия, с която сме запознати, без претенции, че тя непременно е най-коректна в исторически аспект, тъй като ние самите не сме историци.
За поръчка на комплект "Прабългарски календар" можете да използвате този линк:
https://www.antiko.bg/podarachen-komplekt-prabulgarski-kalendar.html
Устройство на Прабългарския календар
Прабългарският календар има 364 дни + един 0-лев ден, познат още като "Ени - Алем" и съвпадащ със зимното слънцестоене. При високосна година ("бехти") броят на дните е 364 + два 0-леви дни (респективно "Ени-Алем" и "Ени-Джетем", съвпадащ с лятното слънцестоене). Календарната година има 4 симетрични астрономически точки - зимно слънцестоене, пролетно равноденствие, лятно слънцестоене и есенно равноденствие.
Така 364 дни от годината се разделят на 4 х 91 дни (4 сезона/тримесечия), като всеки сезон започва в неделен ден и свършва в съботен ден. Всяко тримесечие започва с месец, съдържащ 31 дни, последвано от два месеца с по 30 дни. Всеки месец ("веш") от годината ("лет") имал следното наименование:алем (първи), тутом (втори), читем (трети), твирем (четвърти), вечем (пети), шехтем (шести), сетем (седми), есем (осми), девем (девети), елем (десети), елнем (единадесети), елтем (дванадесети).
364 е наречено "Златното" или "Чепатото число" заради неговата уникалност. 364 е едновременно кратно на числата 2 (бр. полугодия), 4 (бр. сезони), 7 (бр. дни от седмицата), 13 (бр. седмици в един сезон), 91 (бр. дни в един сезон). Календарът е устроен така, че независимо от годината, всяка дата съвпада винаги с един и същ ден от седмицата.
Цикличност при Прабългарския календар
Прабългарският календар се основава на 12 - годишни цикли, свързани с движението на Юпитер около Слънцето (11, 86 земни години). Всяка година от този цикъл се характеризира с животински знак от Прабългарския зодиак в следния ред: Мишка (Сомор), Вол (Шегор), Барс (Паръс), Заек (Дван), Вер (Змей, Дракон), Змия (Дилом), Кон (Имен), Овен (Теку), Маймуна (Бечин), Петел (Тох), Куче (Етх), Свиня (Докс). Респективно, всяко животно символизира и по един от месеците в годината (алем, тутом, читем, твирем, вечем, шехтем, сетем, есем, девем, елем, елнем, елтем) и е свързано с определено съзвездие. Ето и някои характеристики, които се свързват с природата на всяко едно от тези животни:
- Мишка: недоверчивост, богато въображение, нежност, сантименталност, обаятелност
- Вол: сдържаност, уравновесеност, спокойствие, непримиримост, властност, преданост
- Барс: избухливост, непокорство, безрасъдство, страстност, бурност, склонност към риск
- Заек: талантливост, честолюбие, сантименталност, меланхоличност, добър късмет
- Вер: активност, енергичност, широка скроеност, силна воля, хармоничност, баланс
- Змия: силна интуиция, мъдрост, дълбока мисъл, отдаденост, решителност
- Кон: представителност, показност, сръчност, самоувереност, гордост, избухливост,
- Овен: елегантност, артистичност, капризност, нерешителност, силна интуиция
- Маймуна: объркан характер, интелект, образованост, дипломатичност, хитрост, чувство за хумор
- Петел: самолюбие, откровеност, прямота, недоверчивост, предприемчивост
- Куче: сдържаност, упоритост, самокритика, благородност, скромност
- Свиня: добронамереност, добросъвестност, упоритост, инатливост, дълго обмислящ своите решения
Род и стихии според календара
Интересен факт относно циклите на Прабългарския календар е, че те имат родове (мъжки и женски) и са под влиянието на различни природни стихии (вода, огън, земя, дърво, метал). Тези стихии са обвързани с определени цветове: вода - черно, огън - червено, земя - жълто , дърво - синьо, метал - бяло и се редуват в тази последователност.
За да покажем това нагледно, ще изброим последните пет изминали 12 - годишни цикъла:
1947 - 1958 вкл. - вода - черно
1959 - 1970 вкл. - огън - червено
1971 - 1982 вкл. земя - жълто
1983 - 1994 вкл. дърво - синьо
1995 - 2006 вкл. метал - бяло
Всеки 12 - годишен цикъл има род - мъжки или женски, като те се сменят на всеки цикъл. По този начин, използвайки примера от по-горе, определяме родовете за последните пет пълни 12- годишни цикли:
1947 - 1958 вкл. - вода - черно - мъжки
1959 - 1970 вкл. - огън - червено - женски
1971 - 1982 вкл. земя - жълто - мъжки
1983 - 1994 вкл. дърво - синьо - женски
1995 - 2006 вкл. метал - бяло - мъжки
Следвайки тази логика, ние се намираме в цикъла 2007 - 2018, и по-точно, в последната му година. Той следва да е под влиянието на елемента вода и цвета черно. Пет 12 - годишни цикъла се групират в един 60 - годишен цикъл, който също има род (мъжки, женски), който се мени като при 12- годишния цикъл.
Последните три завършени цикъла са били както следва:
1827 - 1886 вкл. - мъжки
1887 - 1946 вкл. - женски
1947 - 2006 вкл. - мъжки
Ако един 60 - годишен цикъл има три мъжки и два женски дванадест годишни цикъла, то следващият 60 - годишен цикъл ще има три женски и да мъжки цикъла. По този начин се получава един балансиран 120 - годишен цикъл.
Заключение
Това са само малка част от особеностите на Прабългарския календар. Ако имате знания и допълнителна информация относно календара, която искате да споделите, ще се радваме, ако го направите - или на info@antikobg.com, или на нашата Facebook страница https://www.facebook.com/ANTIKO.BG.
